В наши дни много от психологическите школи учат хората на приемане. Да, именно приемане на себе си, на другите, на нещата от живота, на всичко, което ни се случва. Това се оказва една добра стратегия за пълноценен живот, изпълнен с щастие и удовлетворение.

Всяко нещо срещу, което се съпротивляваме и неприемаме било то случка от живота ни, депресия или поведението на някого води до неприятни последствия за нас самите. Кара ни да изразходваме енергията си в предварително изгубени битки, прави ни нещастни и не ни позволява да вървим напред. Точно тук могат да бъдат дадени много примери от реалността, които метафорично биха могли да бъдат отнесени директно към нашия интрапсихичен свят. Точно, както давещия се човек или този затъващ в плаващи пясъци, потъват все повече и повече, когато изразходват енергията си при движение, така й нашият интрапсихичен свят се завърта около борбата с приемането и дърпа човек все по-надолу и надолу.

Концепцията за приемането е това върху което е добре да сложим акцент и при възпитанието на нашите деца, а за да се случи това е важно ние самите да сме приемащи хора. Такива, които знаят, че всички хора са еднакви по силата на своята човешка природа и това би била основата на приемането на всички различия между нас- пол, раса, цвят на очите, телосложение, несъвършенства, невъзможност за справяне с някои задачи, религия и т.н, и т.н.

Как бихме могли да очакваме от децата си толерантност и разбиране към разликите, ако те не са научени да приемат. Как можем ние да ги научим на приемане, ако ние самите не сме се научили. Може да изглежда несъотносимо, но дете, което не се е научило да приема самото себе си цялостно, а не на части, според една или друга добре или недобре изпълнена задача, как това дете може да приеме и другите с всички техни особености и различия.